Връзката между покаянието и смирението
В епоха, когато фокусът върху аза е правилото на деня, и в която егото изглежда е властелин, за хората e трудно да съзрат ценността на смирението. Мнозина, от политиците до музикалните изпълнители, изглежда изкачват стълбицата на успеха по всякакъв друг начин, но не и със смирение. В затъмненото състояние, в което се намираме, грехът управлява живота ни, а лошите навици изглеждат непреодолими на пръв поглед; светостта като че ли е само за светците, но не е постижима за нас. Затворени в нашите обичайни начини да отговаряме на хората и събитията, в нашето обичайно поведение, ние изглежда сме се предали и сме предали всяка надежда за истинна промяна.
Лекарството срещу тази инерция се състои в едно единствено дело – делото на покаянието. Ние падаме пред Бога, изповядваме нашия провал, че не сме спазили заповедите Му, като молим Божията помощ за промяна на живота ни. Решаваме се и си обещаваме да съкрушим егото си и да придобием смирено сърце. Не пропускаме възможностите, които ни се предоставят, да приемем поправка, отправена към нас, или критика, без да се защитаваме, защото знаем истината в думите на св. Йоан Лествичник: както с явяването на светлината, тъмнината отстъпва, така и с благоуханието на смирението, всеки гняв и разочарование изчезват.
Ние не осъждаме никога, но само разглеждаме собствената си съвест, осъждайки единствено себе си. Св. Макарий Велики пише: Следователно християните следва да се стремят непрестанно, и никога да не си позволяват да осъдят когото и да е било – не, дори не и леката жена на улицата, или откритите грешници и повлечените хора – но да гледат на всеки човек с едно вътрешно отношение и чистота на очите, така че да може да стане като установен природен закон да не презираме никого, да не ненавиждаме никого, да не правим разлика между тях… Това е чистотата на сърцето, когато видиш грешниците или болните хора, да проявиш съчувствие към тях и да се отнесеш към тях с топлина.
С любов в Христа,
Игумен Трифон
