Паметта му се чества на 14 март.
Св. Бенедикт, основател на монашеството на Запад, е роден в гр. Нурсия, днешна Италия, през 480 г. На четиринадесетгодишна възраст е изпратен от родителите си да се изучи в Рим, но поразен от разпуснатите нрави, решава да отдаде себе си на друг начин на живот.
Първоначално св. Бенедикт заживява край църквата „Св. ап. Петър“ в Енфиде (днес Афиле, на изток от Рим), но вестите за неговия подвиг го принуждават да се отдалечи в планината. Там среща отшелника Роман, от когото приема монашески постриг и благословение и подкрепа да пребивава сам в пещера в недалечната, но отдалечена от хората планинска местност Субиако.
В продължение на три години светецът води люта борба с изкушенията и ги надвива. Скоро край него започват да се събират поклонници, жадни да живеят под негово наставничество. Учениците му се увеличават до такава степен, че светецът ги разделя на дванадесет общности. Всяко от общежитията имало дванадесет монаха и имало самостойно управление. Св. Бенедикт назначил игумени във всяка общност из от своите най-опитни ученици, като само новоначалните монаси останали при него за наставление.
Строгият монашески устав, който св. Бенедикт поставил на монасите, не бил приет равнодушно от всички, и немалко пъти той бил критикуван и сам пострадал от недоволните.
Най-накрая преподобни Бенедикт се устройва в Кампания и на Монте Касино основава едноименния манастир, който в продължение на дълго време е център на богословското образование в Западната църква. Манастирът притежавал забележителна библиотека. Св. Бенедикт написал своите Правила въз основа на живота на Източните отци пустинници и поученията на св. Йоан Касиан Римлянин (чиято памет отбелязваме на 29 февруари).
Правилата на св. Бенедикт били основополагащи и водещи в Западното монашество в продължение на векове (до 1595 г. претърпяли повече от 100 издания). Те предписвали нестяжание и безрезервно послушание, а още и непрекъсващ труд. Считало се за задължение от страна на опитните монаси да обучават по-младите и да преписват древни ръкописи. Това спомогнало да се запазят и съхранят много паметни раннохристиянски съчинения.
От всеки новопостъпил монах се изисквало да живее като послушник в продължение на една година, да изучи монашеските правила и да свикне с монашеския живот. За всяко действие било нужно благословение. Настоятелят на общежителния манастир е игуменът. Той различава [духовете, т. е. взима решения], учи и обяснява. Игуменът търси съветите на по-старите, опитни братя, но сам взима крайните решения. Пазенето на монашеския устав било абсолютно задължително за всекиго и се считало за важна стъпка по пътя на съвършенството.
Св. Бенедикт получил от Господа дара на прозорливост и чудотворство. Той излекувал мнозина с молитвите си. Монахът предсказал деня на своята кончина през 547 г. Основен източник за Живота му е втората част от известния труд Диалози на св. Григорий Велики (Двоеслов).
Сестрата на преп. Бенедикт, св. Схоластика (10 февруари), също придобила известност заради строгия си подвижнически живот и била причислена към лика на светиите.
Превод от английски език
Източник Официалният уебсайт на Православната църква в Америка
