Хронос,кайрос,вечност в петокнижието на Ф. М. Достоевски

Description

Структура на дисертационния труд: Изследването е с общ обем от 693
стандартни страници и се състои от увод, три основни части, заключение, цитирана
литература (съдържа 540 библиографски единици) и 9 приложения.
Обект на научен интерес е проблемът за времето в късната романистика на Ф. М.
Достоевски. По-точно в творбите: „Престъпление и наказание“ (Преступление и
наказание, 1866), „Идиот“ (Идиот, 1868 – 1869), „Бесове“ (Бесы, 1871 – 1872), „Юноша“
(Подросток, 1875) и „Братя Карамазови“ (Братья Карамазовы, 1879 – 1880), влизащи в
състава на т. нар. Петокнижие, които текстове се явяват и предмет на анализа.

–

1. Предложеният дисертационен труд е първият по рода си опит в
достоевистиката да се разгледа проблемът за времето (хроноса) в релациите
му с кайротичното (месианско) време и с вечността – т. е. като интегрален
интенционален процес.
2. Изследването разкрива разбирането на Достоевски за феномена „време“ в
контекста на основните темпорални концепции във философията от
Античността до нашата съвременност.
3. Чрез лингвостатистическия анализ за първи път се демонстрира каква е
фреквенцията на темпоралните маркери и тяхната роля при изграждането на
хронографския профил на романите: „Престъпление и наказание“, „Идиот“,
„Бесове“, „Юноша“ и „Братя Карамазови“.
4. Показва се механизмът, чрез който писателят, в поетологичния свят на своите
пет последни романи, трансформира профанния хронос в сакрален кайрос.
5. За първи път се реконструира единен художествен календар на
Петокнижието.
6. В работата е направен новаторски опит да се обясни значението на
използваните от писателя колореми чрез семиотиката на иконографския
канон. А като се представи „цветовата“ организация на всеки текст, да се
покаже как големите романи на Достоевски влизат в сложни взаимоотношения
помежду си и образуват единната цветова система на Петокнижието.
7. В изследването за първи път се създава точна парадигма, която позволява да
се открие къде и да се обясни как в романовия наратив Достоевски ипостазира
вечността в зрим и осезаем образ. Пояснява се защо този „образ“ отразява и
основната идеологическа доминанта на всеки текст, съставящ „метаромана“
Петокнижие.
8. Поради своята сложност и комплексност, проблемът за времето провокира
настоящия дисертационен труд да засегне и много други съпътстващи
въпроси, които биха могли да разширят хоризонта за бъдещи изследвания.

–

Автор Николай Нейчев

Издава Университетско издателство ” Паисий Хилендарски”, 2024

Обем 779 стр.

Мека подвързия

ISBN 978-619-202-951-7