Description
Съвременни и бъдещи предизвикателства пред православната църква. Исторически, еклисиологичен и каноничен подход
В стремежа си да предложи на своите читатели достъпна, задълбочена и богословски издържана православна литература, издателство ΕΠΕΚΤΑΣΗ със седалище гр. Катерини, Република Гърция, предприе ново издателско начинание – публикуването на български език като том 37 от международната научна поредица „Номоканонична библиотека“ на книгата „Съвременни и бъдещи предизвикателства пред Православната църква (Исторически, еклисиологичен и каноничен подход)“ (Солун – Катерини, 2019, 588 стр.). Неин автор е добре познатият в църковните и богословски среди в България и по света архим. Григорий Д. Папатомас, преподавател по канонично право в Богословския факултет на Атинския университет и в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж.
–
Книгата представлява първо по рода си издание на български език в областта на каноничното право и православната еклисиология, което включва 11 глави, 5 приложения с различни официални църковни документи (в техния оригинал и в превод на български език), каноничен глосарий с обяснения на основни термини на каноничното право, както и индекс (указател) на имената и предметите. Публикуваните текстове са плод на дългогодишните изследвателски дирения на автора в областта на каноничното право на Църквата, които имат приносен характер с международно признание.
–
Първата глава, озаглавена „Увод в Corpus Canonum на Църквата (883)“, представлява исторически преглед и богословско обобщение на автентичния ход на непрестанното канонично Предание на Църквата от 1 век до днес. Подчертан е дълбинният смисъл на свещените канони на Църквата като пътепоказатели към спасението и обожението на всеки член на Църквата. Същевременно се разкрива истинското значение на православното канонично Предание като канонична икономѝя (а не, както под инославно влияние се е утвърдило днес да се нарича, „канонично/църковно право“).
–
Във втората глава, озаглавена „В епохата на постцърковността (Раждането на една постеклисиологична модерност“, авторът описва и анализира изчерпателно трите различни, исторически формирали се, еклисиологии: еклисиологията на кръстоносните походи (13 век), еклисиологията на Реформацията (16 век) и еклисиологията на етнофилетизма (19 век). Те са възникнали и съществуват до днес, съответно, при римокатолиците, протестантите и православните, предизвиквайки многобройни канонични отклонения и пораждайки противоканоничното явление, при което на една и съща територия съществува повече от една поместна църква („съ-териториално съ-съществуване на църкви“).
–
Третата глава разглежда изначалната разлика между „Църква на мястото“ (местна/поместна Църква) и „Църква на прилагателното“. Тук архим. Григорий Папатомас прави опит за разкриване на антиканоничната същност на т.нар. „национална Църква“ на фона на нейната канонична алтернатива – „Автокефалната Църква“.
–
Четвъртата глава на книгата се занимава със съвременния проблем за правосланата диаспора – с всички онези православни християни, които живеят (установили са се трайно) в неправославни държави и общества.
–
Централна тема на петата глава на книгата („Различните канонични свойства на упражняване на юрисдикция на Вселенската Константинополска патриаршия“) е съборно изградената институция на Вселенската патриаршия като първа по чест в системата на управление на Православната църква.
–
Книгата продължава, като в следващата шеста глава, са разгледани историческите връзки между Църква и държава от 1 век до днес. Заключението, до което достига авторът е, че въпреки всички преливания между двете институции, те по своята природа имат принципно различни цел, роля, място и предназначение. Църквата трябва да действа в границите на съответната държава, основавайки се на своята христология, докато държавата има свои критерии, които са властови, политически и тварни. Цел на Църквата е вечното спасение на нейните членове и Царството небесно; цел на държавата е спазването на гражданския ред, законността и благоденствието на нейните граждани.
–
В седма глава на книгата, озаглавена „История на Гръцката църква през 20 век“, се прави кратко представяне пред българския читател на сложната и изпълнена с множество сътресения история на Православната църква в Гърция през изминалия век.
–
Осмата глава („Богословското присъствие в Европа“) представя план (от 2004 г.) за организиране на мрежа на висшите православни богословски училища в Европейския съюз, в която – по предложение на архим. Григорий Папатомас – са включени България и Румъния, още преди тяхното официално приемане през 2007 г. за членове на ЕС.
–
В глава девета на предложената на вниманието на българския читател книга е публикувано за първи път (в оригинал на френски език и в превод на български) „Каноничното експертно мнение относно възникналия православен църковен въпрос в България (1992-1998-2009)“, съставено и предоставено през 2009 г. от неговия автор архим. Григорий Папатомас в отговор на молбата на блаженопочиналия Български патриарх Максим и по инициатива на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил. Това експертно мнение, изпратено по решение на Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, до Европейския съд по правата на човека (Страсбург), съдейства решаващо за оправдаването на БПЦ – БП в организирания от тогавашните разколници съдебен процес срещу Българската държава.
–
В предпоследната глава е разгърнато светоотеческото учение за трите вида любов в нашия живот: естествена (природна) любов, надестествена любов и онтологична любов.
В края на книгата е поставен каноничен глосарий с подробни обяснения на 50 термина от каноничното право и богословието, както и приложение с различни документи, свързани с Българската православна църква (от вдигането на българската схизма през 1945 г. до Всеправославното съвещание в София през 2009 г.).
От Издателите
–
Автор архим. Григорий Папатомас
Разпространява Неврокопска света митрополия, 2019 г.
Обем 588 стр.
Твърда подвързия
ISBN 978-960-356-157-6
Reviews
There are no reviews yet.