Лъх от тих вятър

Описание

Лъх от тих вятър, първият сборник с 42 кратки разказа на о. Йоан Карамихалев, е подходящо четиво за разтоварване, но с мисъл за Бога и неговия неизследим промисъл за спасението на човека. Човешките съдби се преплитат в палитрата на живота, в която се потапяме със словото на о. Йоан. С много такт, умение и проникновеност авторът повествува за своите лирически герои, а в тях откриваме себе си и нашите ближни. Ще останем ли същите след досега с тези съдби?

–

Дали да не започна от зимата на тази година, когато о. Йоан простичко ми каза: Написах седем разказа, искате ли да ги прочетете?

Да, отвърнах с леко учудване, защото познавах до този момент отец Йоан само като поет. Бях чела стихосбирките му Трохите от пейзажа и Претоплени надежди, даже неусетно бях запомнила един от стиховете в тях и често си ги припомнях. В поезията му имаше такава аскетичност, че читателят чак се удивляваше как думите са успели да си проправят път през нея и да се подредят по този безискусен начин. Да, разбира се, пратете ги, отвърнах и веднага се попитах дали не попаднах лековерно в някой капан, защото когато поетите се насочват към прозата, невинаги се ражда поетична проза.

Плениха ме тези разкази. И после следващите. И по-следващите. Изливаха се един през друг с лекота, като че ли не можеха повече да стоят затворени, искаха да видят бял свят. Носят същата аскетичност. Не са бъбриви. Нямат за цел да смайват, да впечатляват, да зашеметяват.

Искат да разкажат как се живее ежеминутно в координатната система на Бога, да осветят отвътре мислите и действията на един вярващ човек днес, в XXI век. Повече доброта ли има в него, повече снизходителност ли, повече насмешливост ли към пороците ни, повече проницателност? Може би по малко от всичко това.

Но едно нещо категорично няма в тези разкази, няма осъждане на другия, нито налагане на своя светоглед, нито говорене като от последна, Божия инстанция.

Защото не във вятъра е Господ, не в земетръса, не в огъня, а в “лъх от тихия вятър”.

Ето този кротък полъх е сега в ръцете ни и ние можем да изпитаме само дълбока благодарност за това.”

Теодора Димова

–

Съдържание: Болнична стая; Няма кой да ме чуе; Избраникът на камбаните; Опело; Кръстът на другия; Клисарят бай Дочо; Манастирът на отец Теодор; Разговор; Несбъдната мечта; Като правим добро, да не се обезсърчаваме; Беше празник; Чуплив съсъс; Лъх от тих вятър; Болките на отец Евстатий; Корупция; Митко; Трябва да си умен; Благата усмивка на госпожа Ташева; Кой за каквото е учил!; Отец Рангел и смъртта; Избор; Питайте жена ми!; Кой ще се е с мене сравнява?; Свещенически творби; Интроверт; Задушница; Среща на ; робището; Бог е, Който прави всичко да расте; Некролог; Ни рак, ни риба; Пазителката на храма; За обща  полза; Водосвет; Бог не гледа на лице, а на сърце; За чистите всичко е чисто; Палто от визон; Самоизобличения; Достоен; Награда; Бяс му се явил; Змийчето; От препълнено сърце; Остров

–

Автор Янчо Карамихалев

Редактор Теодора Димова

Издателство АртГраф, 2020 г.

Мека подвързия

Обем 184 стр.

ISBN 978-619-736-855-0

Вижте кратко представяне на книгата.