Динамика в осмислянето на църковното пение в периода ІV – VІ век (аксиология и праксиология)

Description

Предговор

 Драги читатели,

Свещените песни и църковното пение заемат най-обширното място в богослужението на светата Православна църква. Затова и важността им е очевидна. Вниманието на влизащия човек в православния храм на вечерно богослужение бива привлечено от словата на съответните стихири за деня. По-нататъшното течение на православната служба – утренята с четенето на каноните, задържа молещата се душа в същото внимание и води до осезаемо духовно утешение.

–

Ръководството на духовните отци, което изисква като основно духовно правило всекидневното отслужване на православните служби, устроява духовния мир и съдейства всяко църковно тържество и всеки ден от седмицата да станат живоносни. Всичко това помага на човешката душа за правилното разбиране на цялата съкровищница от светоотечески мисли, което представлява безценна помощ в разрешаването на основните въпроси от духовния живот на човека.

–

На Вашето внимание представяме дисертационния труд на г-н Любомир Игнатов – „Динамика в осмислянето на църковното пение в периода ІV – VІ век (аксиология и праксиология)“. Господин Игнатов е дългогодишен преподавател по източноцърковно пеене в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, както и преподавател по същата дисциплина в Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“ в София. Изследването на автора е плод на дългогодишен труд, на много усилия и търпение, затова тази книга има своето важно място и представлява ценност в областта на музикологията и богословието.

–

Няма да скрием, че църковните певци никак не са много в родната ни света Църква. Този труд, който е посветен на ранен период на християнската музика (IV – VI век), би бил вдъхновение за всички онези православни християни, които имат подчертан интерес към църковната музика, както и за всички духовници. Този труд има и практическа насока, защото са систематизирани много факти по редици важни въпроси за църковното музикално изкуство от онова време.

–

Книгата на автора се състои от седем главни части: въведение, пет глави на изложението и заключение.

Въведението представя задълбочен анализ на състоянието на църковната музика в навечерието на историческото обявяване на християнството за позволена религия, т. е. времето, когато проявите на богопочитане при последователите на Христовата вяра били все още disciplina arcana – скрити за външния свят. Поместена е с цел да запознае читателя с проблемите на онова време, като постепенно го въведе в епохата след Миланския едикт.

–

В следващите редове е изложен бурният развой на християнското богослужебно пение със съответните предпоставки и проблеми, свързани с утвърждаването на църковнопевческата традиция в този твърде ранен, но и основополагащ, съзидателен в историята на църковната музика период. Поставен е акцент преди всичко на неизследваните или недостатъчно изследваните и непознати на музикалната общественост църковномузикални проблеми.

–

Първата глава представя характерното за изследвания период ново осмисляне на църковнопевческото изкуство, но предимно в аксиологичен аспект. Тук са изследвани и анализирани редица процеси в новото църковнопевческо време, които са съответно представени като белези на динамиката в осмислянето на църковната музика в дадената епоха. Поставени са за разглеждане и морално-естетически въпроси, свързани с църковното пение, като респективно са подложени на проучване и анализ важни гледища и препоръки в това направление на бележити църковни отци и учители, имащи авторитетен поглед относно мисията на църковното пение и достойнствата на свещенопевците.

–

Втората глава е посветена на един твърде интересен проблем от историята на църковното пение. В разглеждания период се наблюдават противоречия по повод на ползата от духовното пение сред монашестващите. Съществува аскетическа традиция, която отрича каквато и да е полза от пението в иноческото правило, и такава, която с охота прилага в подвижническия живот молитвите, облечени в музика. Тук проблемът е подложен на задълбочено изследване и резултатите от него също са принос към църковномузикалната наука.

–

Третата глава разглежда канонотворчеството в църковнопевческо отношение. Обръща се по-специално внимание на правилата, издадени на църковните вселенски и поместни събори, отнасящи се до църковното пение и до носещите църковнопевческото служение. Тук за първи път са събрани и изложени почти всички правила на църковните събори – апостолски, вселенски и поместни, засягащи пението и певците, като същевременно са приведени свързаните с тях коментари на видни църковни канонисти. Изследването на посочения материал има за цел да представи интересни факти и обстоятелства, даващи нови знания в областта на църковномузикалната история.

–

Четвъртата глава авторът посвещава на иновациите в праксиологическа насоченост. Редицата иновации, например разцветът на църковната химнография, утвърждаването на монодийното пение като традиционно, трайното установяване на църковното пение в чинопоследованията, зараждането на жанрово християнско песнописателство и др., в тази част на монографията са представени отново като белези и прояви на църковнопевческия подем в новата музикално осмислена епоха. И тук проучванията се позоват на авторитета на бележити църковни отци и учители на Църквата. Представени са и резултатите от проведените изследвания, водещи към нови знания в областта.

–

Петата глава има особен характер. В нея се засяга проблематика, коята всъщност не е проява на иновативност, характеризираща динамиката в новата църковнопевческа епоха, а напротив – представя като белег на тази епоха утвърждаването в практика на нещо добре познато от зората на християнството. В нея се говори за псалмопението, което в изследваната епоха се утвърждава като неделима част от християнското богослужение, вместо да бъде преустановено поради небивалия до момента възход на християнската химнография. В главата са засегнати още редица недостатъчно осветлени положения, свързани с псалмопението: псалмопението в бита на християните от разглежданата епоха, псалмите като връзка между двата завета, псалмите като средство срещу еретическите учения и т. н.

–

Монографията завършва със заключение, сумиращо постигнатите резултати при разглеждането на отделните подтеми в дисертационния труд, като последователно са представени и научните приноси на работата.

–

Смеем да се надяваме, че това изследване ще предизвика интерес сред православния читател и ще има особена полза за дълбокото осмисляне и разбиране на духовното пение в светата Църква, което всъщност е искрена, проникновена и чистосърдечна молитва.

–

На автора благопожелаваме крепки духовни сили и добър успех в по-нататъшния му изследователски труд.

На всичките любезни читатели пожелаваме приятно четене!

† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

–

Автор Любомир Игнатов

Издава Варненска и Великопреславска света митрополия, 2021 г.

Обем 250 стр.

Твърда подвързия

ISBN 978-619-91575-4-1