Описание
Предговор на изданието на български език
Скъпи читателю, пред теб се намира книгата „Въведение в православната философия на възпитанието“ на Черногорско-Приморския митрополит Амфилохий Радович. Тя е писана в 90-те години на ХХ век – време, когато и в родната му Черна гора се извършват радикални промени както в цялото общество, така и в частност в концепциите за образование и възпитание. Като че ли днес ние отново сме изправени пред същите дилеми: „Бурното развитие на просветната система в наше време – пише митрополит Амфилохий, – довежда до „бум“ в образованието във всички държави по света, което пък, от своя страна, предизвика съвременната криза на просветата“. И авторът обръща погледа ни към закономерностите и нуждите на модерното възпитание, като ни връща към здравите основания в старозаветната традиция и светоотеческата мъдрост –критерий за нашата църковна педагогика.
Образованието и възпитанието на човека е неизменен пастирски дълг и грижа на светата Православна Църква и в същността си това е дълг и грижа за спасението на човека. В книгата на митрополит Амфилохий те имат съвсем ново съдържание и смисъл: това не е само придобиване на знание от една или повече области, заедно с един просто интелектуален или морален процес – те имат антропологичен и етически, а и дълбок духовен смисъл. И ако образованието търси своята крайна цел в пълнота Христовия образ в човека (срв. Гал. 4:19), то възпитанието намира своя истински смисъл в питанието (храненето) с Хляба на живота „до пълната възраст“ на богочовешкото съвършенство (Еф. 4:13).
В нашето време, когато родната ни света Църква години наред апелира за въвеждането на религиозното образование и възпитание в българското училище, както и за предмета Религия – Православие, трудът на митрополит Амфилохий “Въведение в православната философия на възпитанието” придобива особена актуалност.
„Ако от човека се отнеме най-важното – вътрешното ядро на битийстването, сблъсъкът със самия себе си, със своята съдба, битие, с опита, който религиозният опит му дарува, с опита от отворените хоризонти, в човека неминуемо угасва съзнанието за непреходното божествено достойнство, а тогава и науките изгубват своята притегателна сила, вдъхновение и по-дълбока ориентация“.
“Именно вероучението хвърля мост между култа и културата, а с принципа на неугасващата надежда отваря вечни хоризонти за ума, битието и сърцето на човека. Без тези хоризонти се губи надеждата, човекът става поробено същество както в своята есенция, така и в своята екзистенция, битийстване, независимо какви форми придобива то и с какви одежди се е обличал човекът в хода на историята.“
И митрополит Амфилохий смело критикува т.нар. неутрален, светски възглед за педагогиката, развиващ се в издавнашната борба между педагогиката на подготовката за живота и педагогиката на формиране на личността, за да предложи на любезния читател здрави критерии за истинското образование и възпитание. Защото именно педагогическият натурализъм, според автора, излага човека и обществото на опасността да изгуби усещането за своята отвореност и призвание за непрекъснато израстване, за надделяване на природата и търсене на вечни хоризонти.
Оставаме с добрата надежда, че този забележителен труд на митрополит Амфилохий ще представлява интерес както за богословските среди, така и за хората, занимаващи се с педагогика и управление на образованието, за учители, преподаватели, както и за всички християни.
Варненски и Великопреславски митрополит Йоан
–
За автора
Митрополит Амфилохий (Радович) (кръщелно име Ристо Радович) е един от най-големите съвременни сръбски духовници и богослови. Роден е на 7 януари 1938 г. в Черна гора. Завършва Духовната академия „Св. Сава“ в Белград и класическа филология във Философския факултет на Белградския университет, специализира в Берн (Швейцария) и Рим. В Гърция защитава дисертация на тема „Тайната на Света Троица според св. Григорий Палама“, приема монашеско пострижение и започва свещеническото си служение. След едногодишно пребиваване на Атон е изпратен като преподавател в Института „Св. Сергий“ в Париж. Голямо влияние върху него са оказали свети Иустин Челийски (Попович) и свети Паисий Светогорец. От 1976 г. е преподавател по православна педагогика в Белградския богословски факултет.
През 1991 г. е ръкоположен за митрополит на Черногорско-Приморската, Зетско-Бърдската и Скендерската епархии и екзарх на светия Печки престол. Възражда живота в епархиите, възстановява много църкви и манастири, основава списание „Светогора“ и едноименен издателски център, възстановява закритата от комунистите Духовна семинария в Цетине.
Един от тези, които се противопоставят открито на ЛГБТ-движенията в Сърбия.
Владее латински, старогръцки, новогръцки, руски, италиански, немски и френски език. Автор на сборник със стихове „Агнец Спасител“. Член на съюза на писателите в Сърбия и Черна гора. Автор на „Смисъла на литургията“ на гръцки език (1974), „Синаитите и тяхното влияние върху духовния живот в Сърбия през ХІV в.“ (1981), „Филокалийното движение през ХVІІІ и началото на ХІХ в.“ (на гръцки език, 1982), „История на тълкуванието на Стария Завет“ (на сръбски език, 2002 и на руски – 2008). Книгата му „Основи на православното възпитание“ (1993) е преведена вече на няколко езика. Черногорският митрополит Амфилохий се представи в Господа октомври 2020 г.
–
Автор Черногорски митрополит Амфилохий (Радович)
Издава Варненска и Великопреславска св. митрополия, 2018 г.
Обем 150 стр.
Твърда подвързия
ISBN 978-954-91187-6-6
Отзиви
Все още няма отзиви.