А. Христова за Църковен вестник
Василики Рали е някогашното момиче от бежанско семейство, станало основна причина за откриването на мощите на Митилинските мъченици.
Тя е първата, получила в богооткровено съновидение свидетелтва от св. Рафаил за ценни реликви, намиращи се в нейния имот. И до днес тя си остава най-главният и достоверен източник за случилите се събития около „Чудото на Терми“ – наричано така заради безспорно чудодейния начин, по който се откриват мощите на светите мъченици Рафаил, Николай и Ирина.
Дълбоката вяра на живеещата винаги с Църквата съпруга, майка и завладяваща авторка на християнска поезия и проза я отвежда до пострижението ѝ в монашество с името Ирина, въпреки изпълването на 100-годишна възраст. Събитие, което ѝ е предизвестено преди повече от половин век от св. Рафаил.
По-голямата част от живота на Василики Рали преминава в Лутрополи, Терми, остров Митилини. А в последните години живее заедно с една от двете си дъщери в Патра. Там приема монашеската схима с името Ирина.
Пострижението ѝ е извършено от митрополита на Патра г-н Хризостом на 7 февруари т.г., в прочувствена атмосфера и присъствието на нейните роднини.
Василики Рали е родена на 28 януари 1923 г. в семейство на бежанци от Малоазийската катастрофа (Гръцко-турската война 1919-1922). Историите за изгубената родина я съпътстват през целия ѝ живот, както отбелязва и мигрополитът на Патра г-н Хризостом в словото си при посвещението ѝ в монашество. Той споделя, че „чрез пострижението на сестра Ирина се отдава и паметен поклон към печалната 100-годишнина от опита за изкореняване на православната вяра при Малоазийската катастрофа. А самата новопостригана сестра Ирина изненадва всички със стройната си реч, въпреки своите 100 години, като отговаря на митрополита и със свое стихотворение за родния Малоазийски край.
Дъщерята на Василики Рали – Ангелики, професор по езикознание в университета на Патра, разказва за майка си следното: „Дядо ми (бащата на В. Рали) се изгубил, след като бил отведен във военнопленнически турски лагер и баба ми го поменаваше като починал. Бременна с майка ми, тя била настанена в къща на остров Лесбос заедно с още осем семейства бежанци. Въпреки лишенията и жестоките икономически затруднения майка ми успява да учи във Висшето девическо училище и Френската школа в Митилини. От малка има влечение към учението и езиците и пише поезия. Но започва да пише книги чак на 63-годишна възраст, главно по спомени на малоазийското си семейство.
При всичко това, един на пръв поглед незначителен семеен факт става решаващ за следващите исторически събития. Това е една малка маслинена бахчия, отдадена от държавата безвъзмездно на самотната майка, за да изхранва семейството си, а по-късно дадена в зестра на Василики Рали. През 1959 г. тя решава да построи там малка църква, в изпълнение на майчиния обет. И по време на подготвителните работи за строежа работниците попадат на неизвестния дотогава гроб на св. Рафаил.
В най-големи подробности за всички богооткровени събития, свързани с откриването на мощите на Митилинските чудотворци, се разказва в нейната книга „Споделено царство“, издание на Синодално издателство и старинен храм „Св. прпмчца Параскева“ – Пловдив.
През 60-те години Рали отново в съновидение получава богооткровено известие от св. Рафаил, че тя ще се облече в монашеска схима с името Ирина. И наистина пристъпва към монашество, след като само преди две години спира окончателно да пътува по отправяните ѝ покани за беседи, т.е. на 98-годишна възраст.
При едно от пътуванията си в САЩ разбира, че баща ѝ Николай Марангос в хаоса на 22-ра година е успял да се бере до Олбани, САЩ. Там е и починал, мислейки, че семейството му е загинало.
Един живот като жива приказка, изпълнен със съвпадения и събития, които далеч надхвърлят представата за обичаен разказ.
Източник Църковен вестник, бр. 4, 16-28 февруари 2022 г.
