Бабата на св. Георги Карслидис починала, когато той бил само на седем години, като му оставила в наследство ценна икона на св. Богородица, направена от слонова кост, във формата на енголпие (медальон с икона в центъра, носен около врата). Тази икона той винаги носил със себе си.
На осемнадесетгодишна възраст го постригали за монах и ръкоположили в дяконски чин. Това било тъкмо след Болшевишката революция, която за малко да отнеме живота му. Манастирът, където се подвизавал, бил плячкосан и унищожен и много монаси били разстреляни, защото не се отрекли от вярата си.
Св. Георги, сам изпратен на разстрел, оживял по чуден начин, защото първите куршуми, изстреляни по него, ударили иконата на св. Богородица, енголпието, което той носел на гърдите си. Силата на първия изстрел го съборил на земята, и в последствие останалите куршуми били намерени при краката му. Нито един не го улучил директно. Това разчели като чудо.
Когато разкрили мощите на св. Георги Карслидис на 9 февруари 2006 г., на тялото му намерили това енголпие. Така разполагаме с неговата снимка.
Паметта на св. Георги Карслидис се чества на 4 ноември
Източник Йоан Санидопулос
