Способността да бъдем съпричастни към нуждите на ближния
Когато живеем из главата си, ние сме по-критични, но когато живеем из сърцето си, ставаме безкритични. Да критикуваш ближния не е православна черта, защото критиката (независимо дали отправена към другите, или дори като начин, по който пристъпваме към вярата) може да бъде знак, че не живееш из сърцето си. Светостта се състои в това да станем отново цели и цялостни, а предпоставка за тази пълнота е да живеем из сърцето си, в което откриваме Царствoто Божие.
В света на психологията, емоционалната интелигентност е качеството да бъдеш деликатен по отношение на чувствата и гледната точка на другите. Емоционалната интелигентност ни помага да избегнем да нараняваме чувствата на другите хора, и ни помага да успеем да разберем как те биха могли да се почувстват. Помага ни да се въздържим от това да ги осъждаме, и дори – да оценим тяхната гледна точка, дори когато не се съгласяваме с тях. Емоционалната интелигентност е способността да съзнаваш, контролираш и изразяваш собствените си емоции и да управляваш взаимоотношенията си с другите внимателно и с проявена емпатия.
Православието, което поставя акцент върху сърцето, ни предоставя възможности, с които често не разполагат другите християнски традиции, защото образът на Църквата като Лечебница за душата ни помага да съзрем себе си и другите като хора, нуждаещи се от лечение, което се осъществява посредством личната ни връзка с Бога, Който ни обича. Това е връзка с Бога, Който желае да ни преобрази, и да ни направи святи (цели). В тази връзка ние виждаме себе си като болящи, и затова не осъждаме другите, защото те са също като нас, и се нуждаят от лечение. Ние дори не отхвърляме онези, чиито гледни точки са различни от нашата, дори и те да вярват в неща, било то политически или верово, които изглеждат, като че да са в пълна противоположност на нещата, които ние съкровено вярваме.
Ако другият човек е атеист, или вярващ, ако е будист или мюсюлманин, либерал или консерватор, – той не е заплаха за нас, защото ние сме на сигурно място, защото ние виждаме себе си и всички другите като пациенти, нуждаещи се от лечение. Като православни, ние можем да виждаме всички, дори и тези, които не вярват, като хора, повлияни от Иисуса Христа, Словото Божие, чрез Когото самата вселена придоби битие. Ние знаем, че същият този Христос желае всички да дойдат до познание на истината, и да бъдат спасени. Ние не осъждаме никого, и не правим разлика между онези, които ни харесват, и онези, които се различават от нас. Ние обичаме всички, защото Христос обикна и обича всички. Емоционалната интелигентност ни позволява да работим заедно за общото благо, докато същевременно не падаме в капана на себичната борба за надмощие и власт, която ни облагодетелства, но пречи на други да постигнат своя успех.
Емоционалната интелигентност ни помага да видим нещата с очите на другите, и да желаем най-доброто за тях. Тя дори ни помага да работим за разпространението на благата вест на Евангелието, защото така ние не заставаме на пътя на благовестието. Другите могат да преживеят Божията любов, защото емпатията, която проявяваме по отношение на техните чувства, има за свой корен това как ние се държим с тях, и как показваме нашето уважение за преживяваните от тях събития в живота им, чувства, гледни точки и убеждения.
С любов в Христа,
Игумен Трифон
