Безжизнените неща не могат да ни донесат удовлетворение
Безжизнените неща на този свят не носят духовна утеха и удовлетворение, но при все това ние често продаваме душата си на нещата или на хората, като им даваме власт над сърцето ни. Лесно е да се чувстваш изоставен или наранен от онзи, на който си дал власт над теб. Ако имаме нужда от подкрепата на и утвърждение от други хора, ние рискуваме да дадем властта над себе си на демони, които да използват личните ни нужди, за да ни пречат да се съсредоточим върху това, което е вечно.
Нашата нужда от психологическа подкрепа от другите може да бъде за нас разсейване от съсредоточаването ни върху Бога. Пълноправната собственост на собственото ни сърце трябва да принадлежи единствено на Самаго Бога, защото лукавите духове използват всякакви способи, посредством които могат да ни накарат да се чувстваме изоставени, недооценени или необичани от който и човек да сме допуснали в собствените си сърца. Ние лесно ще бъдем разсеяни от службата ни на Бога, ако си позволим да изпитаме чувството на завист към признанието, което други получават. Признанието за добре свършената работа може да бъде добро, но не, ако идва на цената на това да загубим душата си.
Божията любов е достатъчна за нас, защото само общуването ни с Бога има дълготрайна и вечна стойност. Понякога се налага да се отдръпнем и отстраним от другите и да влезем в Тишината. Това самоналожено изгнание е духовното оттегляне, което ни помага да се съсредоточим върху това, което имаме в Бога. Тогава нашите взаимоотношения с другите ще станат здрави, носещи ни удовлетворение, и живителни.
С любов в Христа,
игумен Трифон
27.06.2021 г.
