Прот. Петър Хиърс
На времето, ако благочестивият християнин се занимаваше с обществения живот, най-вероятно щяха да го сметнат за луд. Хората щяха да помислят, че не е в ред. Днес е обратното. Ако благочестивият човек не се притеснява и не го боли за състоянието на нещата в света, той е този, който си е загубил ума. ~ Св. Паисий Светогорец
Днес не можем да си позволим да сме равнодушни към това, което се случва в обществото. Не можем да оставим развитието на нещата на властите, които управляват, като че ли те са добронамерени и работят за нашето благо. Има много местни и над-национални политици, които явно се противопоставят на вярата и виждането, и на етоса на Православната църква, на свещеното начало на живота и на човека, сътворен по Божи образ, на непокътността на семейството и на чистотата на младежта.
Участвайки и заемайки позиция днес, свидетелствайки за истината в обществото като един израз и изповед на вярата ни в Христа, ние показваме любовта си към ближния и към нашия Господ.
На друго място стареца св. Паисий казва:
Мнозина християни не искат да се заемат и да премахнат злото в обществото с целта да запзят вътрешния си мир и тишина, които имат в момента. Но това означава, че те нямат любов в себе си. Същевременно в последствие ние виждаме същите тези хора да работят усърдно за постигането на собствените си интереси. Затова днес върлува ето този дух: с този-и-този трябва да имаме добри отношения, за да казва добри неща за нас, с другиго трябва да сме на добра нога, за да не ни окаля, и т.н. Трети пък си мълчат, не говорят, от страх да не би да пишат за тях по вестниците и пр.
А другаде светецът говори за гласуването:
Казвал съм: гласувайте за този, който сметнете за най-подходящ; човекът, който обича Бога и страната ни. Но хората винаги на това ми отговарят: всички са еднакви, отче. А аз отговарям: „Е, вижте сега тук. Всички маслинени дръвчета са еднакви; всички страдат от една и съща болест на плода, която наричаме дакос. Обаче някои са повлияни от болестта на 100%; други на 80%, а трети – на 50%. Тъй като се нуждаем от маслинени дръвчета, трябва да намерим тези, които са най-малко повлияни от болестта. Когато отидем да гласуваме, трябва непременно да знаем две неща: а) до каква степен кандидатите обичат Бога и съответно са съзнателни членове на Църквата и; б) до каква степен обичат страната си и се грижат единствено за нейните интереси, а не за собствените си. Ако някои има други критерии при подаването на гласа си, той действа користно и не се държи като истински християнин. Божествената справедливост по-нататък ще му даде възможност да плати за грешките си.“
Като вземем критериите, поставени от големия старец и Светец, и ги приложим към това, което се случва в страната ни, най-напред нека видим за кого ДА НЕ гласуваме (бел. прев. – авторът говори за Америка, но да направим и паралел за ситуацията у нас, макар на Запад някои лобита да са значително по-овластени, с което обясняваме и реакцията на духовника-автор на статията).
Православните християни очевидно не бива да подкрепят политици, които лъжат и използват властта си, за да подобрят положението си (бел. прев. – и не помагат на държавата).
Или онези, които искат правителството да наложи насилствено еднополовите бракове, транс-джендърната идентичност, и експериментални лекарства и операции за смяна на пола на християнските социални заведения, осиновителни и други благотворителни организации.
Тези, които не можем да подкрепим с гласа си
В допълнение, Православният християнин не може да даде гласа си за
1. Онези, които агресивно подкрепят абортите и закона, който позволи убийството на над 60 милиона човешки същества откакто е приет (бел. прев. – има се предвид процеса Роу срещу Уейд от 70-те. Вж. тук).
- a. Които подкрепят абортите по каквато и да е причина, или без причина, до и – вярвайте или не, за някои – дори след момента на раждането.
- б. Които искат правителството да плаща за абортите, които искат да принудят Американците да плащат за този смъртен грях.
- в. Онези, които подкрепят медицински-асистираното самоубийство.
2. Онези, които подкрепят еднополовите бракове като равностойни на истинския брак, като по този начин подкопават християнската нравственост и допринасят за продължаващото дехристиянизиране на обществото.
3. Онези, които искат да бъде отменен Федералния закон за възстановяване на свободата на вероизповедание RFRA, който ефективно защитава правото на съвест на вярата на здравните работници, които отказват да извършат аборти, и защитава християнските осиновителни организации, които избират да дават бебета само на хетеросексуални двойки.
4. Онези, които подкрепят здравната реформа на Обама, която изисква вероизповеданията да предоставят противозачатъчни и предизвикващи аборт медицински средства на своите служители – въпреки че това ще ги принуди да поругаят съвестта си и християнската си вяра.
5. Онези, които подкрепят въвеждането на национален локдаун, доколкото „науката“ го изисква – пълно затваряне, което, да сме наясно, отново ще изиска затваряне на Православните храмове. (бел. прев. – подчертаванията са мои)
6. Не могат да получат подкрепата ни онези, които твърдят, че Православното разбиране за сексуалността и джендъра е дискриминация, като по този начин вървят в пътя на радикалния про-LGBT оруелски Закон за равенството (Equality Act).
7. Онези, чиито думи са позитивни и включващи — казват, че искат „защита“ за хората и искат да се борят с „дискриминацията“ — обаче тази риторика е подвеждаща.
8. Онези, които обръщат с главата надолу понятието за дискриминация, с цел да принудят християните да се откажат от своите убеждения.
9. Онези, които целят да наложат трансджендърната идеология на американците. Същите хора, които искат да прокарат закони, които ще принудят християнските учебни заведения и храмове да назначават на работа хора, които се противопоставят на убежденията въз основа на вярата и традицията по отношение на сексуалността и пола. Тези закони ще принудят вероизповеданията — които са убедени, че Бог е сътворил човека мъж и жена — да отворят женските съблекални и тоалетни за биологични мъже, да се обръщат към биологични мъже с женски местоимения, ако те се самоопределят като жени, и да плащат за операции за смяна на пола по здравна пътека.
10. Онези, които не само обещават да се борят с религиозната свобода вкъщи. Те обещаха да направят Америка глобална сила за налагане на радикалния дневен ред на неомарксистите, които целят да изличат християнското разбиране за човека и да принудят християнските държави по света да се отрекат от Вярата.
11. Онези, които искат прилагането на т.н. „cancel culture“, поведение на отхвърляне и бойкот, включително и във Върховния съд и които демонизират хората, които се противопоставят на радикалния LGBT дневен ред.
12. Онези, които наричат консервативните християнски неправителствени организации „групи на омразата“ (“hate groups”) заради убежденията им по отношение на брака и сексуалността, като ги класифицират на едно с Ку-клукс-клана.
13. Онези, които повеждат лична борба срещу хората, които подкрепят традиционните истини на вярата и нравествени убеждения, целейки по този начин да ограничат възможността им да живеят според съвестта си, отделяйки ги (остракирайки ги) по този начин от културното общество.
14. Онези, които описват противниците на радикалния LGBT дневен ред като утайка на обществото (“the dregs of society”).
15. Онези, които са подкрепяни от, и които подкрепят, словоохотливите социалистически и марксистки сили, и които биха помогнали Америка да се трансформира в една социалистическа държава.
16. Онези, които запазиха до голяма степен мълчание по отношение на оскверняването и горенето на сгради от марксистките и анархистки тълпи в много американски градове.
Уроците на историята
Социализмът винаги, когато се е опитвал да вземе властта, е подемал война и жестоки гонения срещу Православната църква. Имаме милиони мъченици от 20-ти век, което свидетелства за унищожението, което идва след като социалистите и марксистите получат властта. Социализмът и Марксизмът неизбежно водят до тоталитаризъм, където правотелството заема мястото на Бога в живота на своите подчинени граждани.
Да си спомним годините до Руската революция и пророческите гласува, които апелираха към народа за покаяние. Минали са 120 години откакто великия чудотворец св. Йоан Кронщадски, сред мнозина други в Църквата от онова време, пророчески призоваваше руския народ към покаяние и изобличаваше безбожните марксистко-социалистически водачи. Ето как бе описан св. Йоан, за това как той е стоял, не в безразличие, но активно противопоставяйки се на духа на времето:
Сам образ на кротост и смирение, обич към всеки човек, без значение от националността и религията, св. Йоан възприе едно поведение на огромно възмущение спрямо безбожните, материалистични и либерални тенденции, които изопачаваха вярата на Руския народ и саботираха хилядолетното му правителство. Последвалите събития на кървавата Руска революция и триумфът на безбожния и нечовешки болшевизъм показаха колко прав бе великия всеправославен светец в своите предупреждения и пророчески думи.
Св. Йоан Кронщадски сам написа и проповядва думите:
Русия, ако отпаднеш от вярата си, както мнозина от интелигенцията вече отпаднаха, ти няма вече да бъдеш нито Русия, нито Светая Рус. И ако Руския народ не се покае — тогава ще наближи края на света. Бог ще отнеме благоверния Цар и ще изпрати бич в лицето на неблагочестивите, жестоки и самозвани владетели, които ще напоят цялата земя с кръв и сълзи. (— Проповед от 1905, В: Father John of Kronstadt (50th Anniversary Book, Utica, N.Y., 1958, p. 164)
Братя и сестри, ако не ни боли за състоянието на страната и света, ние сме в духовна кома. В момента стъпваме по ръба на анархията. Или по-скоро, на лудостта, по думите на св. Паисий: Ако благочестивият не се интересува и не го боли за състоянието на нещата в света, той е този, който е загубил ума си.
Да поискаме от Бог да ни даде повече от любовта си, дори и с приближаването на духовното, нравствено и дори политическо разстройване на обществения живот. Единадесетият час е. Ние ще дадем отговор пред Бога за нашата пасивност и безразличие, и страх, освен ако искрено не принесем покаяние. Освен ако не паднем на колене и не молим Бог за милост, И в допълнение проявим на дело любовта си към страната си, като отидем и гласуваме за кандидат, който най-малкото уважава Бога и християните, и показва любовта си за страната си, или най-малкото, за някой, който, – по думите на св. Паисий – е най-малко повлиян от болестта на времето, цайтгайста на епохата, духа на света, който е духа на Антихриста.
Бог да помилва Америка и да я благослови да държи настрана социализма, за да продължи да бъде безопасно, мирно място, на което православните християни да продължат да се подвизават за своето спасение.
–
За автора
През 2017 и 2018 г. прот. Питър Хиърс е преподавател по библеистика в семинарията Света Троица в Джорданвил, щата Ню Йорк, където днес преподава догматика. Автора е на няколко книги на гръцки и английски и преводач на събрани слова на стареца Паисий и стареца Клеопа. Възпитаник е на Солунския университет, където докторира при проф. Целингидис. Служи като свещеник в Гърция от 2006 до 2017 г.
О. Питър Хиърс е роден в Далас, щата Тексас, и израства в близост до Сан Франциско. Син е на англигански пастор. През 1992 г. приема православието с родителите си и с голяма част от енорията на баща му. През 1996 г. посещава Св. Гора, след което и се записва в Аристотелевия университет в Солун. Живее почти две десетилетия в Гърция, където и се жени. Има пет деца. Ръкоположен е за свещеник и дякон през 2003 г. в епархията на Касториа.
Превод от английски език
