Когато епидемията от бубонска чума (Черната смърт) покосявала Лимнос през 1349 г., светителят Григорий Палама повел лития с целокупния народ и измолил от Бога да сложи край на смъртните случаи. В своя проповед той казва:
Заради подобно (греховно) поведение ние сме наказвани и отново ще бъдем… Искате ли да разберете колко зло е пожелаването? Това можем да разберем от чумата, от която страдаме днес. Както може да видите, когато кръвта, една от съставките на нашето тяло, се увеличи неправомерно, тя носи смърт на човека. Точно както това неправомерно увеличение в тялото унищожава тялото, така ненаситността в душата унищожава душата и я убива, като я изгонва от мястото на този по-свят живот – благодатта Божия. Тази душевна смърт е винаги предвестник и на телесната смърт, която е резултат от изоставянето от Бога. […]
Господ казва: …греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече (Евреи 8:12). Разбира се, ако или бягаме далеч от [греха], за да не се върнем никога при него, или пък ако умилостивяваме Бога с изповед и дела на покаяние, равни на нашите беззакония, като помирим себе си с Него посредством смирението ни на дело. Тогава, ако Божията любов към нас снизходи и запълни липсващото от наша страна, ние ще бъдем избавени и днес от това проявление на Божия гняв, от повсеместната преждевременна смърт и глобалната пораза, причинявана от нея, а в бъдещия век ще придобием вечен живот, за слава на Христа.
Из Проповед 39-та на св. Григорий Палама от август 1348 г. по време на чумната епидемия
Превод от английски език
Източник Йоан Санидопулос
