автор Михаела Данаилова
866 година. Кралят на българите приел светото Кръщение. Той бил замислил да стане християнин предишната година, понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и бедствия сред народа на кралството му. Недоволни от това, негови боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му. Но той, като призовал името Христово, потеглил срещу цялото множество с четиридесет и осем души, които били останали при него поради предаността си към Христовата вяра. И веднага щом излязъл от градските порти, нему и на тези, които били с него, се явили седем духовници и всеки от тях държал в ръката си запалена свещ. И така те вървели пред краля и пред онези, които били с него. А на тези, които били въстанали против него, се сторило, че върху тях пада огромна пламнала сграда. А конете на онези, които били с краля, както се сторило на противниците, вървели изправени и ги поразявали с предните си крака. И такъв страх ги обзел, че те не могли да се приготвят нито за бягство, нито за отбрана, но, прострени на земята, не могли да се движат…
(Хинкмар, епископ Реймски,
в Бертинските летописи за събитията в Плиска на 28.03.866 г.)
Източник Репродукция на икона от храм „Св. Йоан Богослов“ в Карнобат
