В Египет са открити останки от манастир от средата на IV век (със стенописи и гръцки надписи)

В оазиса Бахария, учени от норвежко-френска археологическа експедиция откриха раннохристиянски манастир със стенописи и гръцки надписи, чиито разкопки са едни от най-ранно датираните разкопки на монашеска обител в Египет и света.

Построен е около 350 г. след Р. Хр. в местността Тел Гануб Каср ал-Агуз на оазиса Бахария, намираща се 370 километра югоизточно от Кайро.

Разкопките извършва Френския институт по ориенталска археология (IFAO) и норвежкия протестантски институт „MF Vitenskapelig Høyskole.“

Към момента е разкрит пустинен манастир. Той е застрояван в пет периода, от първата половина на четвърти век, до седми век. В средата на обекта, където има много камъни, са открити църква и прилежащо пространство, използвано за богослужебни нужди. В допълнение на същото място са открити и две монашески келии, трапезария и още четири стаи-постройки, една от които е била църква – параклис. Монасите в този манастир не били лишени от най-необходимото. Сред откритите останки са намерени и ценни за времето си вещи, като стъкло от днешна Тунисия и Алжирия, които за времето си били доста отдалечени от местоположението на обителта.

В по-новите застроявания на обителта били построени общо 19 стаи и църква, която имала топла връзка с две каменни зали. В Църквата са открити много стенописи, на които са изписани гръцки пасажи, сочещи библейски и светоотечески текстове. Намерени са и парчета от глинени вази с гръцки надписи, на които се споменават монаси от пети или шести век. Макар високата културно-историческа стойност на откритието, манастирът никога няма да бъде туристическа или поклонническа атракция – нито научна. Причината е, че е почти невъзможно да се запазят разкопките на открито. „За съжаление, някои части от манастира са много уязвими, особено стените, вдигани от глина. Два валежа и четири години вятър ще са достатъчни, за да заличат манастира. Най-доброто за запазването му е да го затрупаме отново с пясък. Боли ме, но съм виждал с очите си как други подобни археологически обекти изчезват от лицето на земята заради климата.“ казва проф. Виктор Гика, изследовател.

Учените открили дупки в земята, вероятно използвани за съхранение на остри египетски глинени съдове за вино (в долната част на средата на снимката).
Процепите в стената показват местоположението на дървените греди, разделящи двата етажа. На други места са запазени тези дървени подове, което е особено забележително, тъй като сградите са на над 1500 години.
Църковните стени са покрити с гръцки надписи. Текстовете следват последованието на Св. Литургия и др. Самите стени обаче са уязвими и могат лесно да бъдат разрушени, ако не бъдат покрити отново с пясък.
Отломък от глинен съд, писмо на монах до игумена във връзка с учението му в Константинопол.
Последните обекти от обителта са разкрити декември месец. Долу вдясно е църквата. Полукръгът в крайната част, леко вляво, служело за кухня и склад. В средата се вижда зала.

Превод от английски

Източник Йоан Санидопулос, по материали на вестника „Times of Israel и др.