Естеството на Божията любов е разпнатата любов. Без да разпнем себе си, не можем да придобием божествената любов, която е такава по своята същност. Отдавайки себе си на покайна молитва, понякога стигаме до това да преживеем в някаква степен опита от тази божествена любов, но за да я запазим вътре в нас, ние отново трябва да се разпнем. Колкото е по-голяма любовта, толкова по-голямо разпятие е необходимо, за да я задържим. Кръстът в живота ни е любовта към ближния ни, защото нашият брат е нашият живот, да го пазим, да го защитим, да му помагаме и да се молим за него, като за себе си. Любовта към брата е приложената любов на Отца и Сина и Светия Дух в живота на монаха (бел. прев. – а и на християнина в света). Ако сме прекарали немалко години в манастира, ако се подвизаваме като православни християни, но при все това не сме стигнали до това да обичаме брата си както собствения си живот, значи нищо не сме постигнали.
Въпрос: Защо отец Софроний (Сахаров) трябваше да живее толкова години без духовен наставник, макар и получил благодатта на съвършените?
Отговор: Божиите хора преминават през всяко изпитание в този свят. И колкото по-силни са те в жаждата си за Бога, толкова по-сурови са изпитанията. „Силните ще бъдат силно мъчени“ , пише в Стария завет (Премъдрост 6:6). Отец Софроний веднъж ми каза, че всяко зло ще премине през ума ни, за да може накрая, след като сме отхвърлили всяко зло, Господ да може да остане с нас във вечността, непрестанно, окончателно.
Ако Бог види, че човек има ревността да стигне до края, Той ще го образова до края, като му позволи да премине през всяко изкушение и всяко изпитание, за да не остане никаква хитрина на лукавия, която той да не познава. За божиите хора „не са… неизвестни неговите замисли“ (2 Кор. 2:11), и те придобиват това знание посредством опита си, макар че то може да бъде дадено и като харизматичен дар по Божията благодат. Всъщност, мисля, че двете вървят ръка за ръка. Не можем да придобием царственото свещенство само по благодат Божия; ние трябва да бъдем и изпитани. […]
Въпрос: В началото, когато имаме т.н. безплатна благодат, наистина си мислим, че можем да се променим, но когато стигнем средата, виждаме, че не сме се променили, и се чувстваме, сякаш никога няма да се отървем от ветхия човек. Какво да направим тогава?
Отговор: Веднъж ми мина тази мисъл през главата и казах на отец Софроний: „мисля, че никога няма да се променя“. „Добре“, каза той, „тогава да изхвърлим Евангелието“. Помня думите му много добре. Бях изпълнен със самосъжаление и отец Софроний ме излекува с тези си думи.
18 февруари 2021 г.
Превод от английски език
Откъс от публикация в Пемптусия
Кой е архимандрит Захария Есекски?
Архим. Захария (Захару) е известен съвременен православен духовник и старец в манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, Англия. Автор е на много книги. Гостувал е в България и е познат тук с преведените на български заглавия Пътят към сърцето и Разширяване на сърцето.
